Шестнайсет хиляди – това е броят на думите, които средно изговаряме на ден. Така че представете си само колко неизказани думи преминават през ума ни?! Повечето от тях дори не са факти, а оценки и преценки, преплетени с емоции, основно свързани с нас самите. Някои положителни и полезни (Работих усилено и мога да се справя с тази презентация; За този въпрос си заслужава да се говори; Новият вицепрезидент изглежда отзивчив), други са отрицателни (Той нарочно ме игнорира; Ще се изложа).

„Официалните“ теории твърдят, че трудните мисли и чувства нямат място в офиса: Ръководителите и особено лидерите трябва да се държат или стоически, или непрестанно весело; излъчвайки увереност и потискайки негативизма, бълбукащ вътре в тях. Но, в действителност това противоречи на нашата биология. Всички здрави човешки същества имат вътрешен поток от мисли и чувства, които включват и критика, съмнение, страх. Или с други думи, това са само нашите умове, които вършат работата, за която са проектирани: да се опитват да предвиждат и решават проблеми и да избягват потенциални клопки.

Оглеждайки се, несъмнено ще забележим лидери, които се „спъват“ в своето развитие, но не защото имат негативни/нежелани мисли и чувства – това е неизбежно – а защото се закачат за тях като риба за кукичка. А това се случва по един от двата начина. Те се впускат в мислите си, третирайки ги като факти (Беше същото в последната ми работа … През цялата си кариера аз съм един провал) и избягват ситуации, които ги предизвикват (няма да приемам това ново предизвикателство) или обикновено по желание на своите колеги/приятели, те оспорват съществуването на тези мисли и се опитват да ги рационализират (не бива да имам подобни мисли … знам, че не съм пълен провал) и може би се насилват към подобни ситуации, дори когато те противоречат на основните им ценности и цели (Приемете тази нова задача – трябва да преодолеете това).
И в двата случая те обръщат твърде много внимание на вътрешния си монолог, позволявайки му да използва твърде много ресурси, които биха могли да се използват доста по-практично.

Това е често срещан проблем, който обикновено е резултат от популярни стратегии за self-management. По време на работа всички ние редовно виждаме ръководители с повтарящи се емоционални предизвикателства – тревожност при приоритизиране, завист от успеха на другите, страх от отхвърляне и т.н. – които са си измислили различни техники за “справяне“: положителни утвърждения, приоритизиращи „to-do” списъци и т.н. Но когато ги попитаме, от кога продължава това предизвикателство за тях – отговорът често е 10 години, 20 години или дори от детството.
Ясно е, че тези техники не действат – всъщност изследванията показват, че опитът ни да игнорираме нашите мисли и емоции само ги засилва. В известно проучване, ръководено от Даниел Вегнер, професор от Харвард, участниците, на които е казано да избягват да мислят за бели мечки, имат проблеми с това; по-късно, когато забраната бива отменена, те мислят за тях много повече, отколкото контролната група. Всеки, който е мечтал за шоколадова торта и пържени картофи, докато спазва строга диета, разбира това явление.

Ефективните лидери не се опитват да потиснат своите вътрешни преживявания. Вместо това подхождат към тях внимателно, базирайки се на ценностите си и по този начин развиват това, което наричаме емоционална гъвкавост. В нашата сложна, бързо променяща се икономика на знанието тази способност да управляваме своите мисли и чувства е от съществено значение за успеха ни. Многобройни проучвания на различни учени сочат, че емоционалната гъвкавост може да помогне на хората да облекчат стреса, да намалят грешките си, да станат по-иновативни и да подобрят работата си.
Ето защо тук ви предлагаме четири практики – адаптирани по Acceptance and Commitment Therapy (ACT), които да ви помогнат да разпознаете своите модели; да етикирате мислите и емоциите си, за да улесните приемането им и да се научите да действате въз основа на ценностите си.

Като риба на кукичка

Да започнем с два казуса. Синтия е висш корпоративен юрист с две малки деца. Тя изпитваше силна вина за пропуснатите възможности – както в офиса, където нейните колеги работят по 80 часа седмично, докато тя работи само 50, така и у дома, където често бива твърде разсеяна или уморена, за да отдаде пълноценно внимание на съпруга и децата си. Един заяждащ се глас в главата й непрекъснато й казва, че трябва да бъде по-добър служител или рискува провал в кариерата си; друг пък й повтаря, че трябва да бъде по-добра майка или рискува да неглижира семейството си. Синтия желае поне един от двата гласа да замлъкне. Но това не се случва и в отговор тя не успява да се захване с новите и вълнуващи проекти в офиса и непрекъснато проверя съобщенията си по време на семейните вечери.
Джефри, изгряваща звезда и изпълнителен директор във водеща компания за потребителски стоки, има различен проблем. Интелигентен, талантлив и амбициозен, той често се ядосва – на шефовете си, които пренебрегват възгледите му, на подчинените, които не изпълняват казаното от него, на колегите, които не вършат задълженията си. Той е губил самообладание няколко пъти по време на работа и е предупреден да овладее гнева си. Но когато се опита, чувства, че изключва основна част от личността си, ставайки още по-гневен и разстроен.
Тези умни и успешни лидери са пример за това как човек би могъл да се „закачи“ на своите негативни мисли и емоции. Синтия е погълната от вина; Джефри избухна от гняв. Синтия иска гласовете в главата й да си отидат; Джефри бутилира безсилието си. И двамата се опитват да избегнат дискомфорта, който изпитват. И опитвайки се да контролират случващото се или да превключват между двете, те попадат под влияние на своя вътрешен опит (inner experience).

Как да се откачим?

Историята със Синтия и Джефри завършва щастливо. Те осъзнават, че не могат да продължат така – поне не успешно- без по-ефективни вътрешни стратегии. Ето пример за няколко тактики, които всеки един от нас би могъл да използва…

Разпознайте своите модели

Първата стъпка в развитието на емоционална гъвкавост е да забележите, когато сте закачени към мислите и чувствата си. За жалост, е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но има определени сигнални, за които всеки може да наблюдава. Единият е, че мисленето ни става фиксирано и повтарящо се. Например, Синтия забелязва, че нейните самообвинения звучат като развалена касета, повтаряйки едни и същи послания отново и отново. Друг пример е, че историята, която разказва умът ни, изглежда някак стара като повторение на някакво минало преживяване. Джефри забелязва, че отношението му към определени колеги (Той е некомпетентен; Няма начин да позволя на някой да ми говори така) също е било доста познато. Всъщност той е преживял нещо подобно в предишната си работа – и в тази преди това. Източникът на неприятности е не само средата на Джефри, но и неговите собствени мисловни модели и чувства. Всеки първо трябва да осъзнае, че се е закачил, преди да започне същинската промяна.

Етикирайте мислите и емоциите си

Когато сме закачени, вниманието, което отделяме на мислите и чувствата си, изпълва съзнанието ни и не остава място за обследване. Една стратегия, която може да ви помогне да разгледате по-обективно дадена ситуация, е простият акт на етикирането. Точно както наричате мисълта – мисъл, а емоцията – емоция. „Не правя достатъчно на работа или вкъщи.“ се превръща в „Имам мисъл, която твърди, че не справя достатъчно на работа или вкъщи.“ По същия начин „Моят колега греши – той ме ядосва.“ се превръща в „Имам мисъл, която твърди, че моят колега греши и аз изпитвам гняв. Етикетирането ви позволява да видите мислите и чувствата си като това, което в действителност са: преходни източници на данни, които могат или не могат да се окажат полезни.

Психологически хората са способни да обследват личния си опит, а натрупаните научни доказателства показват, че простите, но директни практики като тази не само подобряват поведението и благополучието ни, но също така могат да доведе до полезните биологични промени на мозъчно и на клетъчно ниво. Когато Синтия забави темпото и започне да етикира мислите си, критиките, които я притискаха като гъста мъгла, ще се превърнат в облаци, минаващи по синьото небе.

Приемете ги

Обратното на контрола е приемането – да не действаш при всяка мисъл или да се примиряваш с негативността, а да отговаряш на идеите и емоциите си с откритост, обръщайки им внимание и оставяйки се да ги преживяваш. Поемете си 10 дълбоки вдишвания и забележете какво ще се случи. Това може да ви донесе облекчение, но не е задължително да се почувствате добре. Всъщност може да осъзнаете колко сте разстроени в действителност. Важното е да покажете на себе си (и на другите) известно състрадание и да проучите реалността на ситуацията. Какво се случва – вътрешно и външно? Когато Джефри призна и направи място за чувствата си на безсилие и гняв, вместо да ги отхвърля, потиска или да си ги изкарва на другите, той започва да забелязва енергията, която те имат. Те са сигнал, че е заложено нещо много важно за него и че той трябва да предприеме продуктивни действия. Вместо да крещи на хората, той може да отправи ясна молба или сам да придвижи бързо наболелия проблем. Колкото повече Джефри приема гнева си и се отнася с любопитство към него, толкова повече той ще изгражда, а не ще подкопава лидерството си.

Ръководете се по вашите ценности

Когато се откажете от трудните си мисли и емоции, разширявате избора си. Можете да решите да действате по начин, който е в съответствие с вашите ценности. Ние насърчаваме лидерите да се съсредоточат върху концепцията за workability: Вашият отговор ще послужи ли на вас и вашата организация в дългосрочен план, ами в краткосрочен? Ще ви помогне ли да насочите другите в посоката, която подпомага колективната ви цел? Правите ли крачка към това да сте лидера, който искате да бъдете и живеете ли живота си така, както искате? Мисловният поток на ума тече безкрайно и емоциите се променят като времето, но ценностите могат да бъдат използвани по всяко време и във всяка ситуация.

Когато Синтия вземе предвид нейните ценности, тя ще осъзнае колко дълбоко ангажирана е както към семейството си, така и към работата си; обичайки да бъде с децата си, но също така и да се бори за справедливост. Откачена от разсейващите и обезкуражаващите я чувства на вина, тя може да се ръководи от своите принципи. Осъзнавайки колко важно е за нея всяка вечер да се прибира за вечеря със семейството си и да се съпротивлява срещу това работата да прекъсва това време. Но тя също така да се ангажира с редица важни командировки, някои от които ще съвпаднат с училищни събития – мероприятия, които тя би предпочела да посети. Уверена, че нейните ценности, а не само емоциите й, я ръководят, Синтия най-накрая би могла да намери мир и удовлетворение. Невъзможно е да блокираме трудните мисли и емоции. Ефективните лидери се съобразяват с вътрешните си преживявания, но не са уловени в тях. Те знаят как да освободят вътрешните си ресурси и да се ангажират с действия, които съответстват на техните ценности. Развиването на емоционална гъвкавост не е бързо решение – дори онези, които като Синтия и Джефри редовно практикуват стъпките, често се оказват закачени. Но с времето лидерите, които стават все по-умели в това, са тези, които най-вероятно процъфтяват.

Адаптирано по статия на Harward Business Review.