Има най-различни хора.

Някои са по-общителни, търсещи мнение, непрестанно задаващи въпроси, споделящи, открити (най-популярно е да ги наричаме екстроверти).
Има и такива, които тихо и мълчаливо дълбаят в това, което са превърнали в своя цел и формално нямат потребността да споделят и задават въпроси.
И двата типа много често управляват бизнеси – било то чужди или собствени.
В ръководенето също подходът е различен (и Слава Богу!), но и в двата сценария идва момент, в който се загнездва усещането, че мисълта ти се “затлачва”, много от оперативните задачи се надбягват и борят за вниманието ти, някои нови идеи са поставени в режим “на изчакване”…
Всичко това се натрупва с времето и съзнателно или не – формира товар.
Ако е съзнателно – почваш да търсиш някакви варианти (които също отнемат от времето ти – да изпробваш и разпознаеш като работещи за теб).
Ако не е съзнателно – напрежението в един момент надделява и те води до недотам рационални решения.

Това е класика.
Наблюдавала съм го множество пъти.
И понеже не съм любител на изчакването – търсих варианти за превенция на тази очевидна тенденция. Тук е първият отговор защо е нужна master-mind група.

Но нека ви дам и вторият си отговор – също преживян в годините.
Да ръководиш е самотно занимание.
Колкото и да харесваш хората, които си назначил, те да отговарят на твоите ценности и тези на компанията, колкото и да си автентичен и истински, има едни невидими очертания, които те дистанцират и карат често да се чувстваш неразбран и самотен в лидерската си роля.
Има идеи, които не можеш да обсъдиш с екипа си, нито с близките си, трудности, които те блокират, не ти дават покой и отнемат нощем съня ти.

Най-общо в тези две сюжетни линии вкарвам моят смисъл за съществуването на master-mind групите.
Това са малки групи с постоянен състав – задължително.
Сходното ниво на извървян професионален и житейски път дава хомогенност на групата, която после ще работи в тяхна полза.
Те се събират регулярно, за да обсъждат казуси, нови идеи, цели, като спазват точно установен процес, задаван от водещия.

Този термин “master-mind” (който не намира точен превод на български) всъщност се свързва с Наполеон Хил и неговата книга от 1925 година “Think and Grow Rich” (“Мисли и забогатявай”). Определението за master-mind там е: „координация на знанията и усилията на двама или повече хора, които работят за определена цел в дух на хармония“. Звучи някак мистично, но въпреки съмнителният характер на много други съвети на Хил, master-mind групите намират приложение в съвременния бизнес.

Историята на съществуване на тези групи се свързва и с множество емпирични доказателства за ползите от тях. Има цитирано изследване, в което находката е, че 70% от хората, които имат партньори, с които обсъждат и разговарят периодично за бизнеса си, постигат своите цели, сравнено с 35% от хората, които нямат.

Малко примери:

“The Inklings” например е известна master-mind група от писатели на фантастика, включваща С. С. Люис и Дж. Р. Толкин, които са се срещали, за да говорят за фантастика, да споделят работата си и да получават обратна връзка.

Вероятно българският аналог на подобна група е бил литературният кръг „Мисъл“ – Славейков, Яворов, Петко Тодоров, Кръстьо Кръстев, които са се събирали да обсъждат философски теми, творчество и в следствие на това се е генерирала енергия за нови течения в българската литература – символизма.

В автобиографията си Бенджамин Франклин обсъжда собствената си master-mind група, или „клуб за взаимно усъвършенстване“ (това може би е не лош, смислов превод на български), който той нарича „Юнто“. Франклин пише: „Срещахме се в петък вечер. Правилата, които изработих, изискваха всеки член, от своя страна, да подготвя едно или повече запитвания в областта на морала, политиката или естествената философия, които да бъдат обсъждани от групата.” Веднъж на всеки няколко месеца членовете са имали практиката да пишат и четат есе на тема, която им е допаднала и е била полезна.

Правилата:

Правилата, фокуса и структурата на master-mind групата могат да варират.
Но има няколко, които предпоставят групата да има добавена стойност към живота и бизнеса на всеки участник.
Ръководенето на такава група в бизнес контекст е специално умение, доближаващо се до групов коучинг. И за да не се превръща просто в сбирка за обсъждане, а да е мощен инструмент за развитие е нужно да бъде професионално фасилитирана и управлявана.

В този случай, master-mind групата е пространството, в което можеш да обсъдиш и получиш множество нестандартни предложения за казус, който изниква в съня ти, идея, която зрее в ума ти и трябва да бъде огледана от различни перспективи.

В този случай получаваш и даваш енергия/мотивация на хора, сходни на теб като зрялост и натрупан житейски и професионален опит.

В този случай можеш да преодоляваш много от неудобствата на това да ръководиш, независимо дали си екстроверт, интроверт, химик, финансист, производител или продуцент.
Можеш да дадеш живот на невероятни идеи, сложени в “режим на изчакване”, да връщаш стойност за хората около теб, за обществото.
Да се чувстваш смислен и осъществен.