или как да не бъдем просто още един мениджър с таблица, а човек с кауза!

Седмицата преди Великден често се усеща по-особено. И не само заради козунаците, които ни изкушават от всеки ъгъл, или тънката носталгия по дългите празнични дни. Това е времето на тихите въпроси. От онези, които се задават вечер, когато светът спре да бърза, а ние се заслушаме в онова странно ехо вътре в себе си: Какво оставям след себе си? Като човек. Като лидер. Като човешко същество с титла и отговорност?

Защото истинското лидерство не се измерва само в KPI-и, броя на успешно завършени проекти или времето, прекарано в Zoom срещи с включена камера. Измерва се в това дали хората около теб се чувстват по-видени, по-смели и по-свързани със себе си, след като са били част от твоя свят.

Когато титлата падне, остава въздействието

Според изследване на McKinsey (2023), 70% от служителите напускат не заради фирмата, а заради лидера си. Или по-точно – заради липсата на лидерство с човешко лице. Същото проучване показва, че в организации, където лидерите водят чрез стойност, съпричастност и визия, текучеството намалява с 30%, а ангажираността се увеличава двойно.

И нека си го кажем направо – лидерството с послание не се случва от само себе си. То изисква усилие, съзнателност и смелост. Смелост да избереш дългосрочната визия пред краткосрочния резултат. Да кажеш „не знам“ вместо да се преструваш на неуязвим. Да създадеш пространство, в което другите да растат – дори и когато това означава да отстъпиш крачка назад.

Автентичност: не просто buzzword, а ежедневен избор

Истинското лидерство започва с въпроса: Кой съм аз, когато никой не гледа? В България все повече нови генерации лидери отказват да играят по старата партитура на авторитарен контрол и бездушна ефективност. В tech средите, например, виждаме нов тип поведение – лидери, които открито говорят за своите грешки, поставят психичното здраве на екипа наравно с резултатите и… понякога носят суичър, а не костюм. (За ужас на Excel табличките, но в полза на хората.)

Великденската нишка: обновлението като лидерски акт

Великден е време за прераждане. Но не в някакъв мистичен, далечен смисъл – а в най-практичния: къде мога да започна отново? Може би в комуникацията със своя екип. В това да пусна старата нужда да контролирам всичко. Или в избора да водя с уязвимост, а не с броня.

В този контекст лидерството с послание е великденски акт – акт на обновление. Да излезеш от „гроба“ на перфекционизма, страха или нуждата да си винаги прав. И да избереш да бъдеш лидер, който изгражда, вдъхновява и… оставя следа.

Великден не е просто символ на нов живот, той е и покана: да се откажеш от старото, което вече не ти служи. Така и лидерството с послание не се изгражда с правила, а с намерение. Да създаваш нови начала – в разговорите, в грешките, в тишината след труден избор

Какво казват лидерите, които оставят следа?

„Най-смисленото нещо, което съм направила като лидер, е когато спрях да казвам ‘аз решавам’ и започнах да питам ‘как мислите вие?’“
– Мария, People & Culture Director в международна ИТ компания

Този обрат в лидерския стил на Мария не само отключва по-добри идеи, но и прави екипа ѝ по-смел. „Не си даваме сметка колко често хората се страхуват да говорят. А всъщност това тишината е, която ни коства иновациите.“

Съгласно проучване на Gallup (2023), екипите с висока психологическа безопасност показват 27% по-висока продуктивност и с до 40% по-голям ангажимент към компанията

Какво точно оставяме? Един кратък списък за размисъл:

  • Култура или култ? Оставям ли след себе си пространство за диалог или за догма?
  • Хора или ресурси? Виждам ли хората около себе си като партньори в пътуването или като инструменти за целите?
  • Наследство или шум? Създавам ли стойност, която ще остане след мен, или просто „движа нещата“?

Какво можеш да направиш още днес, за да оставиш послание?

  • Напиши лично писмо (или Slack съобщение) на някой, който не го очаква – просто, за да му благодариш.
  • Попитай екипа си не „Какво свършихме?“, а „Как се чувстваш с това, което правим?“
  • Признай своя грешка. И го направи първи. Това е лидерство.
  • Дари време – прекарай 30 минути с някой стажант или нов човек в екипа. Без скрит дневен ред.

И така си помислихме… дали не е време да преосмислим лидерството не като функция, а като обещание? Обещание, че ще бъдем не просто шефове, а хора, които вдъхновяват други хора да вярват в себе си. Да се учат. Да растат. И да усещат, че работата им има значение – дори когато не всичко върви перфектно.

И ако това не е най-великденското нещо, което можем да направим като лидери!

https://h-vision.com/: Лидерство с послание: Какво оставяме след себе си?