Ейч Вижън
13сеп./170

Защото нещо старо и нещо ново винаги правят едно по-добро цяло…

Публикувано от H-Vision

Защото дори когато завършиш училище, всяка година около 15-ти септември ти се иска да започнеш нещо ново...

Живеем в свят, в който всичко се променя със скоростта на светлината. Днес всеки от нас държи в джоба си прозорец към света, за година получава повече информация, отколкото предците му са се сблъсквали за целия си живот и управлява хибриден автомобил, а много скоро той ще се превърне в електро – изцяло.

И колкото по-технологично става едно общество, толкова по-голяма става нуждата от комуникации между хората. Точно заради това решихме да се „освежим“, но не и променим! Сменяме логото – концепцията – не!

Ребрандираме се, но ние си оставаме същите – все толкова отдадени, все толкова заредени, все толкова целеустремени да дадем на партньорите си повече от това, което очакват. Да не бъдем поредното скучно обучение, тимбилдинг или лекция. Да събудим най-доброто у тях и да бъдем добавената стойност във време, в което, за да дадеш, непременно трябва да вземеш повече…

Харесва ли ви? На нас - много!!!

13сеп./170

Какво те спира да правиш това, което обичаш?

Публикувано от H-Vision

Изминалата събота и неделя, ние, момичетата на H-Vision се посветихме на една кауза – Да Събудим България. А нашата лична кауза бе да разберем „Какво те спира да правиш това, което обичаш?“ Направихме проучване. Попитаме 30 души за първия отговор, за който се сещат, щом чуят този въпрос. Отговорите бяха разнородни и не съвсем.

От „Нищо“, през „Финанси, Ежедневие, Работа, Обстоятелства, Възрастта, Съвестта“, та чак до /да си дойдем на думата/ „Страха“. Страха от оценката на хората, страха от излизане от комфортната зона, страха да не сгрешат…

Колко от вас наистина правят това, което обичат? А колко са си наложили, че това, което ги устройва е равносилно на първото? A колко смятат, че да правиш това, което обичаш е присъщо само на материално богатите хора? Много?

Да, всички знаем, добре установената в България фраза „музикант къща не храни“. А вкусна ли е храната, приготвена с много съставки, но и с омраза към изминалия ден и отчаяние с мисълта за следващия такъв? А по-следващият?

Не е ли животът твърде кратък, за да не си позволяваме да грешим? Поне малко…

А знаеш ли, че никой не е длъжен да те прави щастлив? Не, шефът ти не е длъжен да се съобразява с личните ти проблеми и не е длъжен да ти повишава заплатата, защото имаш абитуриент. Човекът до теб не е твоя собственост, не ти е развлечение и няма да остане при теб ако разпръскваш само огън и жупел след себе си. А децата ти? Те не са кофа за душевни отпадъци и не са виновни, че парите никога не достигат или че някоя среща не е минала както трябва. Не са виновни, че не изживяваш своята мечта и не са длъжни да я превърнат в реалност вместо теб. Не са длъжни да учат, защото даваш всичко да ги издържаш и няма да те разберат в личната ти драма, а само ще я затворят вътре в себе си с един негативен привкус…, който ще се молиш да не пренесат на своите деца.

А знаеш ли защо преди излитане на всеки самолет, стюардите инструктират при инцидент да сложиш първо маската на себе си? Можеш ли да дадеш, ако не притежаваш нищо? А можеш ли да помогнеш, ако самият ти имаш нужда от помощ? Можеш ли да си от полза, ако сам на себе си не си полезен…

Замисли ли се?

Дай си шанс. Шанс да опиташ и шанс да сгрешиш. Да знаеш, че си направил всичко и можеш да възпитаваш щастлива среда, защото ти си щастлив… Очакванията са на хората, а ти не си длъжен да се съобразяваш с тях, но си длъжен да опиташ.

Длъжен си да бъдеш пример и да носиш вдъхновение. Позволи си да грешиш, позволи се да се чувстваш глупаво, освободи се от всички предразсъдъци и ако дъхът ти започне да секва… сложи маската първо на себе си…

Ако не се получи – някое сухо бюро и също толкова сухи служители винаги ще бъдат отворени за теб.

Привлекателно, нали? 😉

И не забравяй – За да събудим България, първо трябва да събудим себе си.